Броят на шизофрениците е постоянен, той е 1% от населението.
Според
мащабно международно изследване депресиите са много често срещани сред
българите. Шест на сто страдат от тях, а други 13% - от тревожни
състояния. Става дума за широк спектър от оплаквания. Единият тип е
паническото разстройство, то се отключва по най-различни причини.
Хората, които получават серия от панически разстройства, могат да са си
ги докарали дори заради злоупотреба с кафе. Примерно, ако пият по 5, 6
или 7 на ден. Разбира се, че стресът също може да е причина.
вторник, 15 ноември 2011 г.
сряда, 2 ноември 2011 г.
Злоупотреби с някои малко познати психоактивни вещества.
Калин Янев, Психология на девиантното поведение, (маг. пр-ма „Социална и юридическа психология”), 2003 г.
Текстът е предоставен лично от автора и Сайта на психолозите от СУ http://psihologia.net/ .
Оригиналната публикация е на адрес http://www.psihologia.net/forum/viewtopic.php?t=63 . Дискусия по текста има и на адрес http://www.psihologia.net/forum/viewtopic.php?t=118
В настоящата разработка е направен опит за разглеждане на слабо познати психоактивни вещества – начини на приемане, ефекти, дълготрайни изменения в следствие на употребата им (развиване на определена зависимост, промяна на толеранса; физиологични, психични и поведенченски изменения – ако се наблюдават такива). А също така са описани и някои непопулярни форми на приемане и изобщо на злоупотреба с познати наркотици. Съответно се извеждат някои предполагаеми личностови характеристики на злоупотребяващите с малко познати или - чрез непопулярна форма на приемане - с кои да е психоактивни вещества.
І-ва част
Дефиниция. Очевидно е, че би било трудно да се определи точна дефиниционна област на „малко познати” (психоактивни вещества или начини на приемане на психоактивни вещества). Но т. к. може да се твърди, че далеч не всички възможни наркотични субстанции са детайлно проучени и описани в научната литература (и най-вече в българската такава), като критерий за определяне на „малкото познаване” на дадено вещество може да приемем именно това доколко то е представено в съответните източници.
Настоящата разработка обаче не съдържа обхватен преглед на съществуващата литература по проблема, на базата на която да може да бъде определено кои са интересуващите ни вещества. Не съдържа и авторски изследвания. Което означава два проблема: отново проблем за дефиниране на „малко познато” (вещество или начин на приемане) и проблем, свързан с източниците на информация, а именно: щом определяме „малко познатото” психоактивно вещество като такова, което е неописано в научната литература, интересуваме се именно от неописаните му характеристики и не осъществяваме собствени емпирични изследвания, откъде можем да получим валидна информация за него?
Както ще стане ясно по-долу, имаме основание да считаме, че може да се приеме съществуването на определена връзка между степента на научен интерес към едно наркотично вещество и дадени негови характеристики (най-грубо: колкото по-разпространена е употребата на и злоупотребата с веществото х, толкова по-познато е то на съвременната наука). И още повече: тези характеристики, макар и обусловени например от чисто химически свойства, определящи на свой ред физиологични и психични ефекти при употреба, по една или друга причина очевидно варират в различни региони на света. Така в основните трудове в тази сфера в България (Т. Станкушев: „Наркомании”, 1992 г., Т. Станкушев: „Наркомания”, 1982 г., Георги Попов: „Дроги и превенции”, 2000 г., Румен Даскалов ...) или не са, или бегло са споменати редица психоактивни вещества. Именно на базата на тези най-често цитирани и ползвани български трудове дефинираме какво означава „малко познато психоактивно вещество” или „малко познат начин на употреба на психоактивно вещество”. (Разбира се, не може категорично да се твърди, че това действително са „основните” трудове по проблема в България, но т. к. настоящата разработка е с изключително учебна цел, считам, че ползотворно би било тя да съдържа описания на психоактивни субстанции, които просто са били „малко познати” на разработващия.)
Безспорно в чуждоезичната литература има много повече информация за много повече психоактивни вещества, но, от друга страна, малко разглежданите наркотични субстнации у нас - погледнато общо, процентно - са малко разглеждани и в световната литература. (Това, както ще видим по-долу, се дължи може би на дадени обективни характеристики на тези вещества.) Въпреки всичко обаче надеждни източници на информация по настоящия проблем могат да се намерят в чуждоезичната литература. Друг източник бяха описания (най-вече в интернет) от опитвали подобни психоактивни субстанции злоупотребяващи. (Съответно изложената в разработката информация не може напълно да претендира за сигнификатност.)
Забележка: Всичко казано за малко познатите вещества очевидно важи и за малко познатите форми на приемане на дадено вещество.
Защо някои психоакивни вещества са „малко познати”? Тъй като в сферата на злоупотреби с вещества големият брой научни разработки са фокусирани към превенцията и лечението на адикциите, т. е. те имат за цел създаването на теоритична основа за строго практическа дейност, може да се твърди, че интересът към (и съответно степента на научно познаване на) дадено вещество е определен от (1) разпространеността на злоупотребата с него (например хероин, глутетимид+кодеин, кокаин, крек, екстази, лсд, марихуана и пр.). (Популярността на различните медикаменти, растения и изобщо вещества варира през годините. Така например разпространените през осемдесетте години в България злоупотреби с кодтерпин, давилови кампки, омнопон, лидол в момента са неактуални (най-вече поради изчезването или намаляването на тези препарати на пазара и увеличаване на достъпността на хероина), но наличието им тогава е довело до донякъде добро научно познаване на проблемите, свързани с адиктивното поведение към тях.)
Друг фактор за сравнително изчерпателното описание на ефектите на дадено вещество в научната литература е това (2) дали то се използва като медикамент (опиеви препарати, барбитурати, транквилизатори, невролептици, ненаркотични аналгетици и пр.). Има положителна корелация на (2) с разпространението на злоупотребата с веществото (доколкото по някакъв начин означава негова достъпност). Но, от друга страна, (2) определя по-скоро научно познаване на употребата на субстанцията в медицинската практика.
Обуславящо научния интерес към определено психоактивно вещество е и това (3) дали то предизвиква някакъв особено интересен и строго специфичен ефект (например кураре).
Разбира се, всяко добро разработване на даден проблем в тази област (наркотични зависимости) би следвало да предполага обширно разглеждане на всички психоактивни вещества. Което най-малкото може да помогне за извеждане на изводи за това защо към едни субстанции се развива адикция (физическа или психическа), защо злоупотребяващите предпочитат ефекта на някои пред ефекта на други и пр. И още повече: мотивът за експериментиране е един от основните при поведение от типа - злоупотреба с вещества и следователно по-непознатите наркотици в много случаи са не по-малко привлекателни.
Може да се каже обаче, че съдържанието на научните публикации по въпроса на този етап е обусловено преди всичко от (1), т. е. описват се и се изследват предимно психоактивни вещества, чиято злоупотреба е достатъчно често срещана.
Фактори за разпространеност на злоупотребата с дадени наркотични субстанции са:
1. вид на ефекта. По принцип дали ефектът ще е задоволителен за потребителя зависи от ситуативни и личностови особености (например интровертните индивиди са склонни да се насочват към седативните вещества; екстравертните – към стимуланти; ниският невротизъм корелира с тенденция към предпочитание на халюциногени; огромно значение има нагласата при приемане на наркотичното средство и пр.). В този смисъл е относително трудно да се определят едни и само едни характеристики на ефекта такива, че той непременно да способства последващи злоупотреби. Но без съмнение може да се каже, че някои ефекти носят удоволствие на всички (например ефекта на опиевите производни, което се дължи на сходството на въздействието им с действието на морфиноподобните ендогенни невромедиатори – бета-ендорфини и енкафалини - и по-специално - активиране на т. нар. „центрове на възнаграждение”). Както и че някои носят неудоволствие на голямата част потребители (делирианти например), което съответно намалява вероятността за масови злоупотреби с тях;
2. сила и продължителност на ефекта;
3. начин на примемане: дали самото поглъщане, пушене, смъркане и т. нат. е съпроводено с приятни или неприятни усещания. Този фактор има слаба детерминираща стойност. Например самото убождане при мускулна или венозна апликация е универсален символ на „неприятно” усещане, но - поради силата на ефекта на хероина при „помпа” - огромен брой зависими практикуват именно това. Също така много потребители на марихуана споделят, че вкусът и миризмата на дима от запален канабис им е неприятен. От друга страна, силно отблъскващият вкус на индийското орехче обаче – според нас – е основната причина за редките злоупотреби с него (иначе то е много достъпно и достатъчно ефективно);
4. вид, сила и продължителност на след-ефекта. Под „след-ефект” разбираме отрицателните явления след приключване на търсеното въздействие, които се наблюдават при приемане на голяма част наркотични субстанции (главоболие, виене на свят, гадене, немотивирана раздразнителност, тремор на ръцете, устните и клепачите – след интоксикация с вещества от опиевата група; алкохолен махмурлук; ефект на „слизането” при екстази и т. нат.);
5. леталност на свръхдозата;
6. адиктивност. Може да се каже, че и бързо създаващият зависимост (без значение дали психическа или физическа) наркотик (например хероин), и несъздаващият зависимост (марихуана) могат да бъдат силно популярни и при това именно поради тези си характеристики;
7. дълготрайни последствия. Физически, личностови и поведенчески изменения в следствие злоупотреба с дадено вещество;
8. достъпност. Тук влизат: цена, присъствие на нелегалния пазар, санкции за употреба и разпространение, начин на производство/екстракция/синтезиране, информация;
9. модерност и социално приемане. Под „модерност” разбираме сменящата се привлекателност на определени наркотични вещества поради техни несъществени признаци (например връзка на даден наркотик с някакво модно течение – техно-музика и екстази, хероин и пънк-музика, лсд и хипи-движението и пр.). Социалното приемане (или неприемане) включва социалните нагласи към определена злоупотреба или към злоупотребата изобщо.
Доколкото всички изброени дотук условия не могат едновременно да са напълно удовлетворителни за потребителя, от значение е и 10. наличие на алтернативи или наличие на заместители.
Както се вижда 8, 9 и 10 са силно взаимозависими, както и са взаимозависими с разпространеността на злоупотребата, както и са зависими от 1 – 7. Това може да се каже до известна степен и за 7 (доколкото там става въпрос за поведенчески и психични изменения) и дори за 1 и 2 (доколкото ефектът зависи от нагласите преди приемане на веществото).
ІІ-ра част
Някои малко познати психоактивни вещества. Някои малко познати форми на злоупотреба с психоактивни вещества.
Опиоиди:
Викодин (Vicodin) – болкоуспокояващ медикамент. Приема се перорално. Има слаб кодейноподобен ефект. Развива се физическа и психическа зависимост към него. При свръхдоза се наблюдава студена и влажна кожа, сънливост, която може да премине в кома, чувство на цялостен телесен дискомфорт, сърдечни проблеми, чернодрбона криза, забавено сърцебиене, ниско кръвно налягане, затруднено дишане, повръщане. Медикаментът е непопулярен поради слабия си ефект.
Oxycodone (Oxycontine) – силен опиоид. Болкоуспокояващ медикамент. Приема се перорално, чрез мускулни или венозни апликации, ректално или чрез смъркане (като преди това хапчето се стрива). Има силен морфиноподобен ефект. Физическа зависимост се формира за време и честота на приемане както при приемане на морфин (10-12 нерегулярни венозни апликации например). Наблюдава се абстинентен синдром. Наблюдава се повишаване на толеранса. Формира се силна психическа зависимост. Продава се в българските аптеки. Вероятно злоупотребата с медикамента е неразпространена поради слабата възможност за набавянето му (жълта рецепта, висока цена), както и поради наличие на леснодостъпни аналогични вещества (хероин и кодеин).
Фентанил (Fentanyl) – силно болкоуспокояващо от морфиновата група. Може да се приема орално, венозно, мускулно или да се пуши или смърка. Ефектът е почти 20 пъти по-силен от този на хероина. Както и при предишните две се развиват психична и физическа зависимости. Повишаване на толеранса.
Димекс - Ко. Сироп за кашлица – разновидност на Димекс, но за разлика от него съдържа кодеин, вместо етер. Ефектът при интоксикация е седативен - отпускане, полусънно състояние, неясна граница между „мислене и сънуване”, забавена моторика. Често се употребява преди пушене на марихуана – има свойството на „катализатор” на ефекта на тревата, т. к. улеснява усвояването й от белите дробове. Вероятно формира зависимост. Сравнително разпространена злоупотреба в големите градове.
„Черна смола”. Това е просто друга форма на хероина. За разлика от прахообразната, „черната смола” е или лепкава, или твърда. Цветът й е тъмнокафяв или черен. Разпространена е в западните щати на Америка, а се произвежда основно в Мексико. За получаването на „черна смола” се използват методи на обработка, при която няма пълно „изчистване”. Може да се разтваря във вода.
Чай от мак. Прави се от глави на опиумен мак, които се варят до оцветяване на водата. Горчив е на вкус. Ефектът е сходен с ефекта на алколоидите на опиума, но е значително по-слаб от другите форми на приемане. Вероятно може да се формира зависимост, но поради незадоволителния ефект, трудното набавяне на продукти (глави от мак), различни странични негативни последствия (стомашно-чревно неразположение, повръщане, диария и т. нат.) много рядко отварата от мак бива приемана регулярно.
Амфетамини:
Сиднокарб (Sydnocarbum). Това е руски медикамент. Прилага се при астенични състояния, съпроводени с вялост, апатия, повишена сънливост и пр. При ступорни състояния (например кататонна шизофрения, остра депресия). За изкуствено обостряне на протичането на шизофренни заболявания с цел преодоляване на резистентността към терапия с психотропни препарати. Като коректор при приемане на невролептици, барбитурати и транквилизатори. При абстинентни синдроми. При деца с умствено изоставане. При хиперкинетичен синдром. При нощни напикавания. Представлява бял прах с жълто-зелени оттенъци.
Сходен е с фенамина, но е значително по-малко токсичен. Стимулиращият му ефект не се съпровожда с тахикардия и повишено кръвно налягане. Той е по-продължителен от този на фенамина и не се съпровожда с еуфория и ажитираност. Възниква „по-плавно”. При след-ефекта не се наблюдава обща слабост и сънливост.
Сиднокарбът и фенаминът по фармакологично действие са психостимуланти. Те повишават работоспособността, яснотата на съзнанието, яркостта на възприятията. При големи дози могат да предизвикат „хиперстимулация” – раздразнителност, тревожност, безсъние. Фенаминът предизвиква физическа зависимост, докато сиднокарбът - само психическа.
Както и другите амфетамини, двата препарата се използват за повишаване на вниманието и по-добро запаметяване – например от студенти по време на изпитни сесии.
Сиднокарбът не се продава в аптеките в България.
Ефедрин. Злоупотребата с този медикамент е сравнително добре позната. Ефедринът е близък до амфетамините, защото има - макар и слабо - инхибиращо действие върху моноаминооксидазата /МАО/, но е „по-безопасен” от истинските амфетамини. Има мощно физическо въздействие – покачва мускулния тонус, създава усещане за прилив на енергия. Използва се като допинг. При превишаване на максималната доза не се наблюдава покачване на ефекта. Това е така, защото се изчерпват депата на норадреналин в организма. При свръхдоза обаче могат да възникнат гърчове, сърдечни проблеми и т. нат. В момента в медицинската практика е заменен от „псевдо-ефедрин”, при употребата на който липсва „възбуждащото действие”.
В т. нар. „пластелин” (лепкава субстанция от психоактивни вещества) обикновено наред с екстази и различни халюциногенни вещества се прибавя и ефедрин. Пластелинът е сравнително разпространен на нелегалния пазар в България.
Също така се наблюдават злоупотреби с Тусирол – сироп за суха кашлица. Психоактивната съставка в сиропа (ако изобщо може да се каже, че това е психоактивно вещество) е ефедринът. Взима се около една-трета до една-втора от количеството в шишенцето на гладно и в следващите 30 до 60 минути не се приемат течности и храна.
Стимуланти:
Чифир (чефир). Силно концентрирана отвара от черен чай (например чай:вода – 10:1). Злоупотребата е разпространена в Русия и страните от бившия Съветски съюз. Ефектът е силна психостимулация, свръхактивация на симпатиковата вегетативна нервна система. При свръхдоза могат да възникнат гърчове, сърдечни проблеми, силна ажитираност, безсъние и пр.
Подобен ефект може да се постигне и чрез приемане на големи дози аспирин или медикаменти от същата група.
Бетел. Бетелът е растителен продукт, получаван от палмата Арека. Разпространен е в югоизточна Азия. Той се дъвче и в следствие на продължителна употреба се наблюдава типично оцветяване на зъбите и устните в тъмночервен цвят. Има слаб стимулиращ ефект.
Халюциногени: принципно тук могат да се причислят и делириантите, и дисоциативните анестетици, но, както ще видим по-долу, има определени различия, които налагат разграничаването им в три отделни групи.
Най-общо казано, повечето „класически” халюциногени активират рецепторите на серотонина в специфични неврони (ядрата на Рафе в средния мозък), които контролират на свой ред мозъчната кора.
ЛСД. За този много разпространен и изключително добре познат наркотик ще споменем само един нетипичен начин за приемането му. А именно - т. нар. „печати”. Това е смес на лсд с багрилни вещества, която се нанася върху кожата (като някаква картинка) и оттам диетиламидът на лизергиновата киселина лесно попада в кръвообръщението. Тази практика е позната в Западна Европа, където подобни печати се слагат на външната страна на ръката или на китката на посетители на концерти на (в повечето случаи) ъндърграунд групи като пропуск. Обикновено печатите съдържат минимално количество психоактивно вещество.
Псилоцибин. Това вещество се съдържа в халюциногенните гъби от семейство Psilocybe (P.caerulescens, P.semilanceata, P.pelliculosa, P.cubensis и т. нат.). Гъбите се съхраняват или сушени, или замразени, или в мед. Приемат се най-вече орално (при пушене веществото губи от свойствата си). Минималната доза за възрастен човек е около 0,05 - 0,1 мг/кг псилоцибин. А леталната е около 40 килограма гъби. От терминологична гл. т. псилоцибинът не е „халюциноген”, т. к. неговият ефект се характеризира с „видения”, които се осъзнават като такива. Въздействието му е твърде сходно с това на лсд и затова няма да се впускаме в подробности. „Пътуването” (trip) започва до 20-30 минути след приемането на гъбите и продължава няколко часа. Ефектът не зависи от приетото количество и е в голяма степен индивидуален, т. к. се определя от нагласата на потребителя. Не се формира физическа зависимост, но толерансът с течение на времето се покачва. В България злоупотребата с псилоцибиновите гъби е сравнително разпространена.
2C-B (бромомескалин). Това е психаделичен/емпатогенен препарат, които за пръв път е синтезиран от Александър Шулгин през 70те години на миналия век. Особено важно при него е да се спази точната доза (която е от 15 до 40 мг), т. к. при превишаването й се получава ефект, който в повечето случаи на повечето хора е неприятен. С увеличаването на дозата се увеличават халюцинаторните преживявания. Обикновено се приема перорално. „Пътешествието” се характеризира с прозрения, хаотични образи, които постепенно се подреждат в някаква висша система и пр. Емпатогенният ефект на 2С-В се изразя в способността за силна емпатия към обкръжаващите и хората изобщо. Препаратът усилва сексуалните преживявания. Добре се съчетава с екстази и кетамин. Популярен е в западните страни и Русия.
DOB (фенетиламин) – вещество със сходен, но значително по-дълготраен ефект от този на 2С-В. Продължителността на въздействието му е в рамките обикновено на 8-10 часа (но при големи дози трипът може да продължи до 24 часа). Започва да действа след около 1 – 2 часа, като пикът на действие е между втория и трития час. Свръхдоза може да предизвика гангрена.
DMT – вещество, съдържащо се в различни растения. Приема се преди всичко чрез пушене (рядко венозно). Ефектът настъпва бързо и трае кратко (до 1 час). Южноамериканските индианци приготвяли коктейли от растения с DMT, съчетани с други, които съдържат специфични инхибитори на моноаминоксидазата (ензим, който разгражда DMT). По този начин се получава халюциногенната напитка аяхуаска (вино на мъртвите), чието действие е значително по-дълготрайно. В съвременния жаргон аяхуаска означава всяко съчетание на DMT и бета-карболини. Ефектът е силно индивидуален, но като цяло се наблюдават изменение на възприятията (разтичане, дишане на повърхностите и пр.), повишена способност за въображение, изостряне на слуховите възприятие (повишена чувствителност към звуците, усещане за „вътрешен глас) , особено чувство за собственото тяло, изменение на мисленето и пр. След-ефектът се отличава с изключителна острота на възприятията и интуицията, които се съпровождат с чувство на изтощение, раздразнение, сънливост.
Грамофончета (Ipomoea, “morning glory”). Широко разпространено декоративно растение. Психоактивните вещество (LSA и др.) се съдържат в семената му, които могат да се консумират или стрити, или от тях да се извлекат чрез етанол и метанол въпросните вещества. Приема се на гладно. Може да има странични ефекти като гадене и напрежение в мускулите. Ефектът слабо напомня този на ЛСД. Свръхдозата може да доведе до гангрена.
Salvia (градински чай). В растението Salvia Davinorum се съдържа психоактивното вещество салвинорин А, което е най-силното халюциногенно растително вещество. Неговият ефект е приблизително 10 пъти по-силен от този на псилоцибина. Приема се или чрез сдъвкване на листата, или чрез вдишване или пушене на самото вещество. Ефектът продължава до 2 часа и е характерен за халюциногенните вещества. При приемане на повече от 1 мг салвинорин А чрез инхалация се наблюдава безпаметност и загуба на контрол над поведението.
Другите растения от семейство Salvia (Salvia splendens и Salvia coccinea) съдържат халюциногенно вещество – салвиарин, чийто ефект наподобява този на салвинорин А, но е значително по-слаб. Употребилите декларират чувство на успокоение и благополучие, чистота на съзнанието. Цветовете изглеждат по-ярки, а музиката съдържа нови нюанси. Не се наблюдават зрителни халюцинации.
Индийско орехче. Приема се перорално – най-често в смес с някаква храна. Има силно неприятен вкус. Непосредствено след консумация може да се наблюдава повишена сънливост. Ефектът започва до 3 часа. Изразява се в забавяне на протичане на времето, способност за „вникване” – сливане с определен обект, леки видения. Изостряне на възприятията. Страничните ефекти при приемане са: зачервяване и парене на очите, повишаване на телесната температура, виене на свят.
Магданоз и кори от банани. Колкото и странно да звучи, твърди се, че поглъщане на големи количества магданоз може да предизвика леки видения. Същото се отнася и за пушене на кори от банани. (Възможно е обаче тази информация да не е вярна.)
Делирианти: Психоактивните вещества от тази група предизвикват състояние на объркване и халюцинации, което е много сходно с делириум тременс. Като цяло те блокират рецепторите на ацетилхолина и така биват нарушени възприятията и мисленето. Наблюдава се „изгубване на контакт” с реалността и халюцинации, които са трудно различими от действителността (например – мухи, животни, хора и демони). По-често те са неприятни, което определя слабата популярност на веществата от тази група.
Делириантите предизвикват разширяване на зениците. Понякога се губи напълно способността за фокусиране. Наблюдава се изсъхване на устата, затруднено преглъщане и загуба на тонус, временна импотентност. Тези странични ефекти могат да продължат до няколко дни след приемане на делирианта.
Татул, беладона, блян. Съдържат психоактивните вещества атропин и скополамин, които предизвикват т. нар. атропинов делириум. Свръхдозата е летална.
Татулът (Datura – Inoxia, Stramonium и пр., „дяволска трева”) се използва в медицината като антиспазматично средство и за разтривки при ревматизъм. Растението е силен делириант. Приемат се предимно семената (които се стриват и варят или директно се консумират), по-рядко - изсушени листа. Необходимата доза зависи от сорта и възрастта на растението, но определянето й е изключително критично, т. к. по-голямо количество може да доведе до смърт. Вкусът и мирисът на Datura са неприятни. Ефектът започва с „лек ступор”. Следват реалистични халюцинации, които често са неприятни – състояние на делир. Употребилият „си забравя мислите” – влошаване на кратковременната памет. Освен атропин и скополамин, растението съдържа и психотропно вещество, което предизвика слаб ефект на еуфория, усещане за лекота и пр. Татулът може да доведе до временна слепота (в следствие на прекомерно разширяване на зениците). Наблюдава се дехидратация. Силно пресъхване на устната кухина, което може да предизвика възпаление на слюнчените жлези. Прегракване и хипертермия.
Беладоната (лудо биле) съдържа също така атропин, скополамин, но и - за разлика от татула – хиосциамин, който я прави силно отровна. Тя присъства в много успокоителни лекарства като добавка (Bellergamin например). В миналото са се използвали прахчета със съдържание на беладона като помощно средство за жени с тежък климактериум и съпровождащи - високо кръвно налягане и главоболие. След това обаче беладоната е отречена като лекарство, защото е установено, че има акумулативни свойства. Ефектите й са типични за веществата от групата на делириантите, съдържащи атропин и скополамин.
Антипаркинсонови медикаменти. Освен много популярния в България паркизан, това е още и циклодолът (който е един от най-старите подобни препарати). Ефектът на циклодолът се отличава с четири фази: 1. От 20 до 30 минути след приемане на таблетките настъпва еуфория, придружена със затопляне, което започва от крайниците. Употребилият чувства лекота и има високо самочувствие. Възприятията са ярки. Общо усещане за „добруване”. 2. След 40-45 минути моториката става забавена, възниква световъртеж, усещане за безтегловност, редуване на топли и студени вълни. Интоксикираният „се вижда отстрани”. Заобикалящите го предмети стават размити. Загуба на способност за общуване, загуба на усещане за „Аз”, пълно безволие. Паметовите способности са съхранени. 3. Третата фаза се отличава с типични за делириантите халюцинации на фона на усещане за безтегловност. Често това, което се „случва” на интоксикирания по време на халюцинациите, може да го накара да извърши нещо, което да доведе до фатални последствия (например да скочи от прозореца, “гонен от тълпа, която иска да го убие”). Протичането на третата фаза зависи от количеството прието наркотично вещество. Може тя да не възникне. Обикновено продължава от 2 до 4 часа. 4. Последната фаза обхваща след-ефекта: тежест, изтощение, силно желание за сън, но невъзможност да се заспи. Приключва от 8 до 12 часа след приемането на медикамента.
Въпреки неприятния ефект, който декларират повечето злоупотребили, към препарата се развива сериозна психична зависимост. Системно злоупотребяващият с циклодол може да се разпознае по восъчно бледото лице, което силно контрастира с ярко розовите устни и червени страни. Създава се впечатление сякаш си е сложил руж и червило. Забелязват се тикове в краищата на устата и пръстите. Наркоманът не може да се задържи за дълго на едно място, непрекъснато свива ръката си в юмрук и т. нат. След известен период се забелязва остра органична деменция. Може да се твърди, че към медикамента се развива и физическа зависимост. Наблюдава се абстинентен синдром, който се характеризира с т. нар. „циклодолен делир”. Като правило един индивид не може да издържи повече от 4-5 такива състояния и изходът обикновено е летален.
Хинуклидилбензилатът е друго синтетично производно на атропина, което е халюциногенно в изключително ниски дози (около 0.1 милиграм) и действа в продължение на няколко дни. Той е приет на въоръжение като психически инкапацитант (средство за предизвикване на временна невменяемост) в химическия арсенал на много армии; използва се също така в операциите на специалните служби.
Червена мухоморка (Amanita muscaria). Психоактивното вещество е мусцимол. Консумира се отварата от гъбите, като е изключително важно времето на варене. Ако то е значително по-малко от около 20 минути, съществува опасност от отравяне, а ако е значително повече, отварата няма да има халюциногенен ефект. Дозата е приблизително една чаена чаша. Ефектът продължава от час до час и половина. Възникват делирни халюцинации. Т. к. червените мухоморки съдържат по-скоро стимуланти, а не халюциногени в чист вид, след приемане на отварата парадоксално се съхранява относителна „чистота” на съзнанието, координацията е добра, възниква желание за движение, появяват се усещане за свръхвъзможности. В случаите, когато отварата е варена около 17 минути (т. е. концентрацията на леталните вещества е много по-голяма), ефектът се характеризира с апатия, сънливост, които рязко се сменят с приливи на енергия и сила, силно снижаване на перцептивната чувствителност. Действието на наркотика свършва изведнъж и бива заменено от изтощение и нормализирано възприятие. Свръхдозата е летална.
Подобен ефект могат да предизвикат и други гъби от семейството на червената мухоморка (Amanita pantherina, Amanita phalloides, Amanita verna, Amanita virosa).
Дисоциативни анестетици: Веществата от тази група при приемане в малки дози предизвикват анестезия, т. е. постепенна загуба на усещанията от собственото тяло и загуба на усещането за реалност. Способностите за движение, говорене и мислене са силно редуцирани. Големите дози водят до изпадане в състояние на летаргия. Употребилият „се превръща в нищожна точка без тяло и без име, която се лута объркана в нещо, подобно на тунел”. Преживяването е неприятно. Наблюдават се халюцинации на предмети, пейзажи и пр., които могат да се появят както при навлизане, така и при излизане от състоянието на дисоциация, но виденията рядко са впечатляващи, както при класическите халюциногени.
PCP (фенциклидин). Дозите варират от 3 до 10 милиграма. Приема се чрез поглъщане, пушене, смъркане. Пероралното приемане крие сериозна опасност от предозиране, затова в последното десетилетие предимно се пуши, но при първото ефектът продължава от 6 до 24 часа, докато при второто едва между 3 и 6 часа. Ефектът е типичен за дисоциативните вещества – отделяне на съзнанието от тялото, халюцинации и пр. Свръхдозата е летална (лд50 = 100 мг).
Кетамин („конска упойка”) е по-кратко действащ и безопасен заместител на фенциклидина. Използва се за упойка при не много продължителни операции и при животни. Продава се в течно състояние. Приема се остатъчното вещество след изпаряване на течността – предимно чрез смъркане и инжектиране. Използва се като „контра” на екстази от злоупотребяващите.
Декстрометорфанът (демефан, DXM) е основна съставка на някои сиропи против кашлица. В дози около 150 милиграма той е лек стимулант (засилва възприемането на музиката например). Дози от 300 милиграма са халюциногенни, а над 500 милиграма водят до откъсване от света.
Невролептици: Не се ни известни ефектите при злоупотреба с невролептици, но се знае, че такива (злоупотреби) има. Например торазин (хлорпромазин) се употребява от злоупотребяващи като „контра” на „бед трип” (при употреба на лсд или друг халюциноген).
Антидепресанти: Въпреки слабото въздействие върху лица, нестрадащи от съответните разстройства на психиката, антидепресанти се взимат от лица с адиктивни девиации. Популярни са известните антидепресанти – такива като прозак, золофт, серопрам и пр.
Абсент. Спиртна напитка (70 – 85 градуса), която се прави от различни растения. В зависимост от вида на абсента той предизвиква: еуфория, безметежност, спокойствие или апатия. Съдържа веществото „туйон”, чието въздействие е сходно на това на марихуаната. Големи дози абсент могат да доведат до изменение на възприятията, зрителни илюзии, променено цветовъзприятие и в редки случаи – халюцинации. Системната злоупотреба води до психическа зависимост, депресия, агресивност, цироза и импотентност. Интересен е един от начините на пиене на абсент: течността се прецежда през захар, която след това се запалва и се изчаква да се стече в чашата.
ІІІ-та част
Личностни характеристики на злоупотребяващите с малко познати психоактивни вещества или злоупотребяващи по малко познат начин. (Смятаме, че може да се сложи знак на тъждественост между двата вида девиантни личности.) Употребата на непопулярни вещества може да предполага: 1. юношеска възраст. Знаем, че през петия период на онтогенетично развитие (по Ерик Ериксон) индивидът се изправя пред кризата „его идентичност/ролева обърканост”. Той (или тя) трябва да постигне някаква първична консистентност на социалната си идентичност, да намери подходящата си социална роля. Именно затова младият човек е склонен да експериментира и именно това експериментиране може да го тласне към „пробване” на някой малко известен наркотик, чиято точно малко познатост би имала стойност за юношата;
2. силна потребност от компетентност, инструментална компетентност. Често познаването на сравнително неизвестни факти, явления, свойства и пр., свързани със забранени „неща” може да носи на определени хора интра- и интериндивидуални „дивиденти” – вътрешно удовлетворение, популярност, информационна власт и т .нат.;
3. антисоциална или хистрионна личност;
4. референтна група на употребяващия, където има такъв член на групата, който е успял да наложи толерантното си отношение (най-малкото) към експериментиране с непознати наркотични субстанции като групова норма.
Разбира се, това са само част от възможностите.
Литературата - има я в оригиналния зиточник.
В настоящата разработка е направен опит за разглеждане на слабо познати психоактивни вещества – начини на приемане, ефекти, дълготрайни изменения в следствие на употребата им (развиване на определена зависимост, промяна на толеранса; физиологични, психични и поведенченски изменения – ако се наблюдават такива). А също така са описани и някои непопулярни форми на приемане и изобщо на злоупотреба с познати наркотици. Съответно се извеждат някои предполагаеми личностови характеристики на злоупотребяващите с малко познати или - чрез непопулярна форма на приемане - с кои да е психоактивни вещества.
І-ва част
Дефиниция. Очевидно е, че би било трудно да се определи точна дефиниционна област на „малко познати” (психоактивни вещества или начини на приемане на психоактивни вещества). Но т. к. може да се твърди, че далеч не всички възможни наркотични субстанции са детайлно проучени и описани в научната литература (и най-вече в българската такава), като критерий за определяне на „малкото познаване” на дадено вещество може да приемем именно това доколко то е представено в съответните източници.
Настоящата разработка обаче не съдържа обхватен преглед на съществуващата литература по проблема, на базата на която да може да бъде определено кои са интересуващите ни вещества. Не съдържа и авторски изследвания. Което означава два проблема: отново проблем за дефиниране на „малко познато” (вещество или начин на приемане) и проблем, свързан с източниците на информация, а именно: щом определяме „малко познатото” психоактивно вещество като такова, което е неописано в научната литература, интересуваме се именно от неописаните му характеристики и не осъществяваме собствени емпирични изследвания, откъде можем да получим валидна информация за него?
Както ще стане ясно по-долу, имаме основание да считаме, че може да се приеме съществуването на определена връзка между степента на научен интерес към едно наркотично вещество и дадени негови характеристики (най-грубо: колкото по-разпространена е употребата на и злоупотребата с веществото х, толкова по-познато е то на съвременната наука). И още повече: тези характеристики, макар и обусловени например от чисто химически свойства, определящи на свой ред физиологични и психични ефекти при употреба, по една или друга причина очевидно варират в различни региони на света. Така в основните трудове в тази сфера в България (Т. Станкушев: „Наркомании”, 1992 г., Т. Станкушев: „Наркомания”, 1982 г., Георги Попов: „Дроги и превенции”, 2000 г., Румен Даскалов ...) или не са, или бегло са споменати редица психоактивни вещества. Именно на базата на тези най-често цитирани и ползвани български трудове дефинираме какво означава „малко познато психоактивно вещество” или „малко познат начин на употреба на психоактивно вещество”. (Разбира се, не може категорично да се твърди, че това действително са „основните” трудове по проблема в България, но т. к. настоящата разработка е с изключително учебна цел, считам, че ползотворно би било тя да съдържа описания на психоактивни субстанции, които просто са били „малко познати” на разработващия.)
Безспорно в чуждоезичната литература има много повече информация за много повече психоактивни вещества, но, от друга страна, малко разглежданите наркотични субстнации у нас - погледнато общо, процентно - са малко разглеждани и в световната литература. (Това, както ще видим по-долу, се дължи може би на дадени обективни характеристики на тези вещества.) Въпреки всичко обаче надеждни източници на информация по настоящия проблем могат да се намерят в чуждоезичната литература. Друг източник бяха описания (най-вече в интернет) от опитвали подобни психоактивни субстанции злоупотребяващи. (Съответно изложената в разработката информация не може напълно да претендира за сигнификатност.)
Забележка: Всичко казано за малко познатите вещества очевидно важи и за малко познатите форми на приемане на дадено вещество.
Защо някои психоакивни вещества са „малко познати”? Тъй като в сферата на злоупотреби с вещества големият брой научни разработки са фокусирани към превенцията и лечението на адикциите, т. е. те имат за цел създаването на теоритична основа за строго практическа дейност, може да се твърди, че интересът към (и съответно степента на научно познаване на) дадено вещество е определен от (1) разпространеността на злоупотребата с него (например хероин, глутетимид+кодеин, кокаин, крек, екстази, лсд, марихуана и пр.). (Популярността на различните медикаменти, растения и изобщо вещества варира през годините. Така например разпространените през осемдесетте години в България злоупотреби с кодтерпин, давилови кампки, омнопон, лидол в момента са неактуални (най-вече поради изчезването или намаляването на тези препарати на пазара и увеличаване на достъпността на хероина), но наличието им тогава е довело до донякъде добро научно познаване на проблемите, свързани с адиктивното поведение към тях.)
Друг фактор за сравнително изчерпателното описание на ефектите на дадено вещество в научната литература е това (2) дали то се използва като медикамент (опиеви препарати, барбитурати, транквилизатори, невролептици, ненаркотични аналгетици и пр.). Има положителна корелация на (2) с разпространението на злоупотребата с веществото (доколкото по някакъв начин означава негова достъпност). Но, от друга страна, (2) определя по-скоро научно познаване на употребата на субстанцията в медицинската практика.
Обуславящо научния интерес към определено психоактивно вещество е и това (3) дали то предизвиква някакъв особено интересен и строго специфичен ефект (например кураре).
Разбира се, всяко добро разработване на даден проблем в тази област (наркотични зависимости) би следвало да предполага обширно разглеждане на всички психоактивни вещества. Което най-малкото може да помогне за извеждане на изводи за това защо към едни субстанции се развива адикция (физическа или психическа), защо злоупотребяващите предпочитат ефекта на някои пред ефекта на други и пр. И още повече: мотивът за експериментиране е един от основните при поведение от типа - злоупотреба с вещества и следователно по-непознатите наркотици в много случаи са не по-малко привлекателни.
Може да се каже обаче, че съдържанието на научните публикации по въпроса на този етап е обусловено преди всичко от (1), т. е. описват се и се изследват предимно психоактивни вещества, чиято злоупотреба е достатъчно често срещана.
Фактори за разпространеност на злоупотребата с дадени наркотични субстанции са:
1. вид на ефекта. По принцип дали ефектът ще е задоволителен за потребителя зависи от ситуативни и личностови особености (например интровертните индивиди са склонни да се насочват към седативните вещества; екстравертните – към стимуланти; ниският невротизъм корелира с тенденция към предпочитание на халюциногени; огромно значение има нагласата при приемане на наркотичното средство и пр.). В този смисъл е относително трудно да се определят едни и само едни характеристики на ефекта такива, че той непременно да способства последващи злоупотреби. Но без съмнение може да се каже, че някои ефекти носят удоволствие на всички (например ефекта на опиевите производни, което се дължи на сходството на въздействието им с действието на морфиноподобните ендогенни невромедиатори – бета-ендорфини и енкафалини - и по-специално - активиране на т. нар. „центрове на възнаграждение”). Както и че някои носят неудоволствие на голямата част потребители (делирианти например), което съответно намалява вероятността за масови злоупотреби с тях;
2. сила и продължителност на ефекта;
3. начин на примемане: дали самото поглъщане, пушене, смъркане и т. нат. е съпроводено с приятни или неприятни усещания. Този фактор има слаба детерминираща стойност. Например самото убождане при мускулна или венозна апликация е универсален символ на „неприятно” усещане, но - поради силата на ефекта на хероина при „помпа” - огромен брой зависими практикуват именно това. Също така много потребители на марихуана споделят, че вкусът и миризмата на дима от запален канабис им е неприятен. От друга страна, силно отблъскващият вкус на индийското орехче обаче – според нас – е основната причина за редките злоупотреби с него (иначе то е много достъпно и достатъчно ефективно);
4. вид, сила и продължителност на след-ефекта. Под „след-ефект” разбираме отрицателните явления след приключване на търсеното въздействие, които се наблюдават при приемане на голяма част наркотични субстанции (главоболие, виене на свят, гадене, немотивирана раздразнителност, тремор на ръцете, устните и клепачите – след интоксикация с вещества от опиевата група; алкохолен махмурлук; ефект на „слизането” при екстази и т. нат.);
5. леталност на свръхдозата;
6. адиктивност. Може да се каже, че и бързо създаващият зависимост (без значение дали психическа или физическа) наркотик (например хероин), и несъздаващият зависимост (марихуана) могат да бъдат силно популярни и при това именно поради тези си характеристики;
7. дълготрайни последствия. Физически, личностови и поведенчески изменения в следствие злоупотреба с дадено вещество;
8. достъпност. Тук влизат: цена, присъствие на нелегалния пазар, санкции за употреба и разпространение, начин на производство/екстракция/синтезиране, информация;
9. модерност и социално приемане. Под „модерност” разбираме сменящата се привлекателност на определени наркотични вещества поради техни несъществени признаци (например връзка на даден наркотик с някакво модно течение – техно-музика и екстази, хероин и пънк-музика, лсд и хипи-движението и пр.). Социалното приемане (или неприемане) включва социалните нагласи към определена злоупотреба или към злоупотребата изобщо.
Доколкото всички изброени дотук условия не могат едновременно да са напълно удовлетворителни за потребителя, от значение е и 10. наличие на алтернативи или наличие на заместители.
Както се вижда 8, 9 и 10 са силно взаимозависими, както и са взаимозависими с разпространеността на злоупотребата, както и са зависими от 1 – 7. Това може да се каже до известна степен и за 7 (доколкото там става въпрос за поведенчески и психични изменения) и дори за 1 и 2 (доколкото ефектът зависи от нагласите преди приемане на веществото).
ІІ-ра част
Някои малко познати психоактивни вещества. Някои малко познати форми на злоупотреба с психоактивни вещества.
Опиоиди:
Викодин (Vicodin) – болкоуспокояващ медикамент. Приема се перорално. Има слаб кодейноподобен ефект. Развива се физическа и психическа зависимост към него. При свръхдоза се наблюдава студена и влажна кожа, сънливост, която може да премине в кома, чувство на цялостен телесен дискомфорт, сърдечни проблеми, чернодрбона криза, забавено сърцебиене, ниско кръвно налягане, затруднено дишане, повръщане. Медикаментът е непопулярен поради слабия си ефект.
Oxycodone (Oxycontine) – силен опиоид. Болкоуспокояващ медикамент. Приема се перорално, чрез мускулни или венозни апликации, ректално или чрез смъркане (като преди това хапчето се стрива). Има силен морфиноподобен ефект. Физическа зависимост се формира за време и честота на приемане както при приемане на морфин (10-12 нерегулярни венозни апликации например). Наблюдава се абстинентен синдром. Наблюдава се повишаване на толеранса. Формира се силна психическа зависимост. Продава се в българските аптеки. Вероятно злоупотребата с медикамента е неразпространена поради слабата възможност за набавянето му (жълта рецепта, висока цена), както и поради наличие на леснодостъпни аналогични вещества (хероин и кодеин).
Фентанил (Fentanyl) – силно болкоуспокояващо от морфиновата група. Може да се приема орално, венозно, мускулно или да се пуши или смърка. Ефектът е почти 20 пъти по-силен от този на хероина. Както и при предишните две се развиват психична и физическа зависимости. Повишаване на толеранса.
Димекс - Ко. Сироп за кашлица – разновидност на Димекс, но за разлика от него съдържа кодеин, вместо етер. Ефектът при интоксикация е седативен - отпускане, полусънно състояние, неясна граница между „мислене и сънуване”, забавена моторика. Често се употребява преди пушене на марихуана – има свойството на „катализатор” на ефекта на тревата, т. к. улеснява усвояването й от белите дробове. Вероятно формира зависимост. Сравнително разпространена злоупотреба в големите градове.
„Черна смола”. Това е просто друга форма на хероина. За разлика от прахообразната, „черната смола” е или лепкава, или твърда. Цветът й е тъмнокафяв или черен. Разпространена е в западните щати на Америка, а се произвежда основно в Мексико. За получаването на „черна смола” се използват методи на обработка, при която няма пълно „изчистване”. Може да се разтваря във вода.
Чай от мак. Прави се от глави на опиумен мак, които се варят до оцветяване на водата. Горчив е на вкус. Ефектът е сходен с ефекта на алколоидите на опиума, но е значително по-слаб от другите форми на приемане. Вероятно може да се формира зависимост, но поради незадоволителния ефект, трудното набавяне на продукти (глави от мак), различни странични негативни последствия (стомашно-чревно неразположение, повръщане, диария и т. нат.) много рядко отварата от мак бива приемана регулярно.
Амфетамини:
Сиднокарб (Sydnocarbum). Това е руски медикамент. Прилага се при астенични състояния, съпроводени с вялост, апатия, повишена сънливост и пр. При ступорни състояния (например кататонна шизофрения, остра депресия). За изкуствено обостряне на протичането на шизофренни заболявания с цел преодоляване на резистентността към терапия с психотропни препарати. Като коректор при приемане на невролептици, барбитурати и транквилизатори. При абстинентни синдроми. При деца с умствено изоставане. При хиперкинетичен синдром. При нощни напикавания. Представлява бял прах с жълто-зелени оттенъци.
Сходен е с фенамина, но е значително по-малко токсичен. Стимулиращият му ефект не се съпровожда с тахикардия и повишено кръвно налягане. Той е по-продължителен от този на фенамина и не се съпровожда с еуфория и ажитираност. Възниква „по-плавно”. При след-ефекта не се наблюдава обща слабост и сънливост.
Сиднокарбът и фенаминът по фармакологично действие са психостимуланти. Те повишават работоспособността, яснотата на съзнанието, яркостта на възприятията. При големи дози могат да предизвикат „хиперстимулация” – раздразнителност, тревожност, безсъние. Фенаминът предизвиква физическа зависимост, докато сиднокарбът - само психическа.
Както и другите амфетамини, двата препарата се използват за повишаване на вниманието и по-добро запаметяване – например от студенти по време на изпитни сесии.
Сиднокарбът не се продава в аптеките в България.
Ефедрин. Злоупотребата с този медикамент е сравнително добре позната. Ефедринът е близък до амфетамините, защото има - макар и слабо - инхибиращо действие върху моноаминооксидазата /МАО/, но е „по-безопасен” от истинските амфетамини. Има мощно физическо въздействие – покачва мускулния тонус, създава усещане за прилив на енергия. Използва се като допинг. При превишаване на максималната доза не се наблюдава покачване на ефекта. Това е така, защото се изчерпват депата на норадреналин в организма. При свръхдоза обаче могат да възникнат гърчове, сърдечни проблеми и т. нат. В момента в медицинската практика е заменен от „псевдо-ефедрин”, при употребата на който липсва „възбуждащото действие”.
В т. нар. „пластелин” (лепкава субстанция от психоактивни вещества) обикновено наред с екстази и различни халюциногенни вещества се прибавя и ефедрин. Пластелинът е сравнително разпространен на нелегалния пазар в България.
Също така се наблюдават злоупотреби с Тусирол – сироп за суха кашлица. Психоактивната съставка в сиропа (ако изобщо може да се каже, че това е психоактивно вещество) е ефедринът. Взима се около една-трета до една-втора от количеството в шишенцето на гладно и в следващите 30 до 60 минути не се приемат течности и храна.
Стимуланти:
Чифир (чефир). Силно концентрирана отвара от черен чай (например чай:вода – 10:1). Злоупотребата е разпространена в Русия и страните от бившия Съветски съюз. Ефектът е силна психостимулация, свръхактивация на симпатиковата вегетативна нервна система. При свръхдоза могат да възникнат гърчове, сърдечни проблеми, силна ажитираност, безсъние и пр.
Подобен ефект може да се постигне и чрез приемане на големи дози аспирин или медикаменти от същата група.
Бетел. Бетелът е растителен продукт, получаван от палмата Арека. Разпространен е в югоизточна Азия. Той се дъвче и в следствие на продължителна употреба се наблюдава типично оцветяване на зъбите и устните в тъмночервен цвят. Има слаб стимулиращ ефект.
Халюциногени: принципно тук могат да се причислят и делириантите, и дисоциативните анестетици, но, както ще видим по-долу, има определени различия, които налагат разграничаването им в три отделни групи.
Най-общо казано, повечето „класически” халюциногени активират рецепторите на серотонина в специфични неврони (ядрата на Рафе в средния мозък), които контролират на свой ред мозъчната кора.
ЛСД. За този много разпространен и изключително добре познат наркотик ще споменем само един нетипичен начин за приемането му. А именно - т. нар. „печати”. Това е смес на лсд с багрилни вещества, която се нанася върху кожата (като някаква картинка) и оттам диетиламидът на лизергиновата киселина лесно попада в кръвообръщението. Тази практика е позната в Западна Европа, където подобни печати се слагат на външната страна на ръката или на китката на посетители на концерти на (в повечето случаи) ъндърграунд групи като пропуск. Обикновено печатите съдържат минимално количество психоактивно вещество.
Псилоцибин. Това вещество се съдържа в халюциногенните гъби от семейство Psilocybe (P.caerulescens, P.semilanceata, P.pelliculosa, P.cubensis и т. нат.). Гъбите се съхраняват или сушени, или замразени, или в мед. Приемат се най-вече орално (при пушене веществото губи от свойствата си). Минималната доза за възрастен човек е около 0,05 - 0,1 мг/кг псилоцибин. А леталната е около 40 килограма гъби. От терминологична гл. т. псилоцибинът не е „халюциноген”, т. к. неговият ефект се характеризира с „видения”, които се осъзнават като такива. Въздействието му е твърде сходно с това на лсд и затова няма да се впускаме в подробности. „Пътуването” (trip) започва до 20-30 минути след приемането на гъбите и продължава няколко часа. Ефектът не зависи от приетото количество и е в голяма степен индивидуален, т. к. се определя от нагласата на потребителя. Не се формира физическа зависимост, но толерансът с течение на времето се покачва. В България злоупотребата с псилоцибиновите гъби е сравнително разпространена.
2C-B (бромомескалин). Това е психаделичен/емпатогенен препарат, които за пръв път е синтезиран от Александър Шулгин през 70те години на миналия век. Особено важно при него е да се спази точната доза (която е от 15 до 40 мг), т. к. при превишаването й се получава ефект, който в повечето случаи на повечето хора е неприятен. С увеличаването на дозата се увеличават халюцинаторните преживявания. Обикновено се приема перорално. „Пътешествието” се характеризира с прозрения, хаотични образи, които постепенно се подреждат в някаква висша система и пр. Емпатогенният ефект на 2С-В се изразя в способността за силна емпатия към обкръжаващите и хората изобщо. Препаратът усилва сексуалните преживявания. Добре се съчетава с екстази и кетамин. Популярен е в западните страни и Русия.
DOB (фенетиламин) – вещество със сходен, но значително по-дълготраен ефект от този на 2С-В. Продължителността на въздействието му е в рамките обикновено на 8-10 часа (но при големи дози трипът може да продължи до 24 часа). Започва да действа след около 1 – 2 часа, като пикът на действие е между втория и трития час. Свръхдоза може да предизвика гангрена.
DMT – вещество, съдържащо се в различни растения. Приема се преди всичко чрез пушене (рядко венозно). Ефектът настъпва бързо и трае кратко (до 1 час). Южноамериканските индианци приготвяли коктейли от растения с DMT, съчетани с други, които съдържат специфични инхибитори на моноаминоксидазата (ензим, който разгражда DMT). По този начин се получава халюциногенната напитка аяхуаска (вино на мъртвите), чието действие е значително по-дълготрайно. В съвременния жаргон аяхуаска означава всяко съчетание на DMT и бета-карболини. Ефектът е силно индивидуален, но като цяло се наблюдават изменение на възприятията (разтичане, дишане на повърхностите и пр.), повишена способност за въображение, изостряне на слуховите възприятие (повишена чувствителност към звуците, усещане за „вътрешен глас) , особено чувство за собственото тяло, изменение на мисленето и пр. След-ефектът се отличава с изключителна острота на възприятията и интуицията, които се съпровождат с чувство на изтощение, раздразнение, сънливост.
Грамофончета (Ipomoea, “morning glory”). Широко разпространено декоративно растение. Психоактивните вещество (LSA и др.) се съдържат в семената му, които могат да се консумират или стрити, или от тях да се извлекат чрез етанол и метанол въпросните вещества. Приема се на гладно. Може да има странични ефекти като гадене и напрежение в мускулите. Ефектът слабо напомня този на ЛСД. Свръхдозата може да доведе до гангрена.
Salvia (градински чай). В растението Salvia Davinorum се съдържа психоактивното вещество салвинорин А, което е най-силното халюциногенно растително вещество. Неговият ефект е приблизително 10 пъти по-силен от този на псилоцибина. Приема се или чрез сдъвкване на листата, или чрез вдишване или пушене на самото вещество. Ефектът продължава до 2 часа и е характерен за халюциногенните вещества. При приемане на повече от 1 мг салвинорин А чрез инхалация се наблюдава безпаметност и загуба на контрол над поведението.
Другите растения от семейство Salvia (Salvia splendens и Salvia coccinea) съдържат халюциногенно вещество – салвиарин, чийто ефект наподобява този на салвинорин А, но е значително по-слаб. Употребилите декларират чувство на успокоение и благополучие, чистота на съзнанието. Цветовете изглеждат по-ярки, а музиката съдържа нови нюанси. Не се наблюдават зрителни халюцинации.
Индийско орехче. Приема се перорално – най-често в смес с някаква храна. Има силно неприятен вкус. Непосредствено след консумация може да се наблюдава повишена сънливост. Ефектът започва до 3 часа. Изразява се в забавяне на протичане на времето, способност за „вникване” – сливане с определен обект, леки видения. Изостряне на възприятията. Страничните ефекти при приемане са: зачервяване и парене на очите, повишаване на телесната температура, виене на свят.
Магданоз и кори от банани. Колкото и странно да звучи, твърди се, че поглъщане на големи количества магданоз може да предизвика леки видения. Същото се отнася и за пушене на кори от банани. (Възможно е обаче тази информация да не е вярна.)
Делирианти: Психоактивните вещества от тази група предизвикват състояние на объркване и халюцинации, което е много сходно с делириум тременс. Като цяло те блокират рецепторите на ацетилхолина и така биват нарушени възприятията и мисленето. Наблюдава се „изгубване на контакт” с реалността и халюцинации, които са трудно различими от действителността (например – мухи, животни, хора и демони). По-често те са неприятни, което определя слабата популярност на веществата от тази група.
Делириантите предизвикват разширяване на зениците. Понякога се губи напълно способността за фокусиране. Наблюдава се изсъхване на устата, затруднено преглъщане и загуба на тонус, временна импотентност. Тези странични ефекти могат да продължат до няколко дни след приемане на делирианта.
Татул, беладона, блян. Съдържат психоактивните вещества атропин и скополамин, които предизвикват т. нар. атропинов делириум. Свръхдозата е летална.
Татулът (Datura – Inoxia, Stramonium и пр., „дяволска трева”) се използва в медицината като антиспазматично средство и за разтривки при ревматизъм. Растението е силен делириант. Приемат се предимно семената (които се стриват и варят или директно се консумират), по-рядко - изсушени листа. Необходимата доза зависи от сорта и възрастта на растението, но определянето й е изключително критично, т. к. по-голямо количество може да доведе до смърт. Вкусът и мирисът на Datura са неприятни. Ефектът започва с „лек ступор”. Следват реалистични халюцинации, които често са неприятни – състояние на делир. Употребилият „си забравя мислите” – влошаване на кратковременната памет. Освен атропин и скополамин, растението съдържа и психотропно вещество, което предизвика слаб ефект на еуфория, усещане за лекота и пр. Татулът може да доведе до временна слепота (в следствие на прекомерно разширяване на зениците). Наблюдава се дехидратация. Силно пресъхване на устната кухина, което може да предизвика възпаление на слюнчените жлези. Прегракване и хипертермия.
Беладоната (лудо биле) съдържа също така атропин, скополамин, но и - за разлика от татула – хиосциамин, който я прави силно отровна. Тя присъства в много успокоителни лекарства като добавка (Bellergamin например). В миналото са се използвали прахчета със съдържание на беладона като помощно средство за жени с тежък климактериум и съпровождащи - високо кръвно налягане и главоболие. След това обаче беладоната е отречена като лекарство, защото е установено, че има акумулативни свойства. Ефектите й са типични за веществата от групата на делириантите, съдържащи атропин и скополамин.
Антипаркинсонови медикаменти. Освен много популярния в България паркизан, това е още и циклодолът (който е един от най-старите подобни препарати). Ефектът на циклодолът се отличава с четири фази: 1. От 20 до 30 минути след приемане на таблетките настъпва еуфория, придружена със затопляне, което започва от крайниците. Употребилият чувства лекота и има високо самочувствие. Възприятията са ярки. Общо усещане за „добруване”. 2. След 40-45 минути моториката става забавена, възниква световъртеж, усещане за безтегловност, редуване на топли и студени вълни. Интоксикираният „се вижда отстрани”. Заобикалящите го предмети стават размити. Загуба на способност за общуване, загуба на усещане за „Аз”, пълно безволие. Паметовите способности са съхранени. 3. Третата фаза се отличава с типични за делириантите халюцинации на фона на усещане за безтегловност. Често това, което се „случва” на интоксикирания по време на халюцинациите, може да го накара да извърши нещо, което да доведе до фатални последствия (например да скочи от прозореца, “гонен от тълпа, която иска да го убие”). Протичането на третата фаза зависи от количеството прието наркотично вещество. Може тя да не възникне. Обикновено продължава от 2 до 4 часа. 4. Последната фаза обхваща след-ефекта: тежест, изтощение, силно желание за сън, но невъзможност да се заспи. Приключва от 8 до 12 часа след приемането на медикамента.
Въпреки неприятния ефект, който декларират повечето злоупотребили, към препарата се развива сериозна психична зависимост. Системно злоупотребяващият с циклодол може да се разпознае по восъчно бледото лице, което силно контрастира с ярко розовите устни и червени страни. Създава се впечатление сякаш си е сложил руж и червило. Забелязват се тикове в краищата на устата и пръстите. Наркоманът не може да се задържи за дълго на едно място, непрекъснато свива ръката си в юмрук и т. нат. След известен период се забелязва остра органична деменция. Може да се твърди, че към медикамента се развива и физическа зависимост. Наблюдава се абстинентен синдром, който се характеризира с т. нар. „циклодолен делир”. Като правило един индивид не може да издържи повече от 4-5 такива състояния и изходът обикновено е летален.
Хинуклидилбензилатът е друго синтетично производно на атропина, което е халюциногенно в изключително ниски дози (около 0.1 милиграм) и действа в продължение на няколко дни. Той е приет на въоръжение като психически инкапацитант (средство за предизвикване на временна невменяемост) в химическия арсенал на много армии; използва се също така в операциите на специалните служби.
Червена мухоморка (Amanita muscaria). Психоактивното вещество е мусцимол. Консумира се отварата от гъбите, като е изключително важно времето на варене. Ако то е значително по-малко от около 20 минути, съществува опасност от отравяне, а ако е значително повече, отварата няма да има халюциногенен ефект. Дозата е приблизително една чаена чаша. Ефектът продължава от час до час и половина. Възникват делирни халюцинации. Т. к. червените мухоморки съдържат по-скоро стимуланти, а не халюциногени в чист вид, след приемане на отварата парадоксално се съхранява относителна „чистота” на съзнанието, координацията е добра, възниква желание за движение, появяват се усещане за свръхвъзможности. В случаите, когато отварата е варена около 17 минути (т. е. концентрацията на леталните вещества е много по-голяма), ефектът се характеризира с апатия, сънливост, които рязко се сменят с приливи на енергия и сила, силно снижаване на перцептивната чувствителност. Действието на наркотика свършва изведнъж и бива заменено от изтощение и нормализирано възприятие. Свръхдозата е летална.
Подобен ефект могат да предизвикат и други гъби от семейството на червената мухоморка (Amanita pantherina, Amanita phalloides, Amanita verna, Amanita virosa).
Дисоциативни анестетици: Веществата от тази група при приемане в малки дози предизвикват анестезия, т. е. постепенна загуба на усещанията от собственото тяло и загуба на усещането за реалност. Способностите за движение, говорене и мислене са силно редуцирани. Големите дози водят до изпадане в състояние на летаргия. Употребилият „се превръща в нищожна точка без тяло и без име, която се лута объркана в нещо, подобно на тунел”. Преживяването е неприятно. Наблюдават се халюцинации на предмети, пейзажи и пр., които могат да се появят както при навлизане, така и при излизане от състоянието на дисоциация, но виденията рядко са впечатляващи, както при класическите халюциногени.
PCP (фенциклидин). Дозите варират от 3 до 10 милиграма. Приема се чрез поглъщане, пушене, смъркане. Пероралното приемане крие сериозна опасност от предозиране, затова в последното десетилетие предимно се пуши, но при първото ефектът продължава от 6 до 24 часа, докато при второто едва между 3 и 6 часа. Ефектът е типичен за дисоциативните вещества – отделяне на съзнанието от тялото, халюцинации и пр. Свръхдозата е летална (лд50 = 100 мг).
Кетамин („конска упойка”) е по-кратко действащ и безопасен заместител на фенциклидина. Използва се за упойка при не много продължителни операции и при животни. Продава се в течно състояние. Приема се остатъчното вещество след изпаряване на течността – предимно чрез смъркане и инжектиране. Използва се като „контра” на екстази от злоупотребяващите.
Декстрометорфанът (демефан, DXM) е основна съставка на някои сиропи против кашлица. В дози около 150 милиграма той е лек стимулант (засилва възприемането на музиката например). Дози от 300 милиграма са халюциногенни, а над 500 милиграма водят до откъсване от света.
Невролептици: Не се ни известни ефектите при злоупотреба с невролептици, но се знае, че такива (злоупотреби) има. Например торазин (хлорпромазин) се употребява от злоупотребяващи като „контра” на „бед трип” (при употреба на лсд или друг халюциноген).
Антидепресанти: Въпреки слабото въздействие върху лица, нестрадащи от съответните разстройства на психиката, антидепресанти се взимат от лица с адиктивни девиации. Популярни са известните антидепресанти – такива като прозак, золофт, серопрам и пр.
Абсент. Спиртна напитка (70 – 85 градуса), която се прави от различни растения. В зависимост от вида на абсента той предизвиква: еуфория, безметежност, спокойствие или апатия. Съдържа веществото „туйон”, чието въздействие е сходно на това на марихуаната. Големи дози абсент могат да доведат до изменение на възприятията, зрителни илюзии, променено цветовъзприятие и в редки случаи – халюцинации. Системната злоупотреба води до психическа зависимост, депресия, агресивност, цироза и импотентност. Интересен е един от начините на пиене на абсент: течността се прецежда през захар, която след това се запалва и се изчаква да се стече в чашата.
ІІІ-та част
Личностни характеристики на злоупотребяващите с малко познати психоактивни вещества или злоупотребяващи по малко познат начин. (Смятаме, че може да се сложи знак на тъждественост между двата вида девиантни личности.) Употребата на непопулярни вещества може да предполага: 1. юношеска възраст. Знаем, че през петия период на онтогенетично развитие (по Ерик Ериксон) индивидът се изправя пред кризата „его идентичност/ролева обърканост”. Той (или тя) трябва да постигне някаква първична консистентност на социалната си идентичност, да намери подходящата си социална роля. Именно затова младият човек е склонен да експериментира и именно това експериментиране може да го тласне към „пробване” на някой малко известен наркотик, чиято точно малко познатост би имала стойност за юношата;
2. силна потребност от компетентност, инструментална компетентност. Често познаването на сравнително неизвестни факти, явления, свойства и пр., свързани със забранени „неща” може да носи на определени хора интра- и интериндивидуални „дивиденти” – вътрешно удовлетворение, популярност, информационна власт и т .нат.;
3. антисоциална или хистрионна личност;
4. референтна група на употребяващия, където има такъв член на групата, който е успял да наложи толерантното си отношение (най-малкото) към експериментиране с непознати наркотични субстанции като групова норма.
Разбира се, това са само част от възможностите.
петък, 28 октомври 2011 г.
Хапче ни държи нонстоп трезви
Снимка: Интернет
Лондон. Австралийски учени разработват хапче, което ще държи хората
трезви, макар и да пият колкото искат, съобщи в. "Дейли телеграф".
При изпитанията с животни мишките, получили медикамента, не показали никакъв признак за опиянение, макар и да им дали алкохолна доза, от която би трябвало да не могат да се държат на крака.
Ефектът се постига, като се ограничава въздействието на алкохола върху мозъка и по-точно върху глиалните клетки, които са 90 процента от мозъка. Те са с ключова роля за имунната система, предава БТА.
Изключването на имунната реакция довело до забележителен ефект в експеримента на учените от университета на Аделаида. Така алкохолът спрял да опиянява, подобрили се рефлексите и
равновесието на животните.
Стандарт Нюз
При изпитанията с животни мишките, получили медикамента, не показали никакъв признак за опиянение, макар и да им дали алкохолна доза, от която би трябвало да не могат да се държат на крака.
Ефектът се постига, като се ограничава въздействието на алкохола върху мозъка и по-точно върху глиалните клетки, които са 90 процента от мозъка. Те са с ключова роля за имунната система, предава БТА.
Изключването на имунната реакция довело до забележителен ефект в експеримента на учените от университета на Аделаида. Така алкохолът спрял да опиянява, подобрили се рефлексите и
равновесието на животните.
Стандарт Нюз
сряда, 31 август 2011 г.
| Modafinil Adderall Ritalin Dexedrine Ephedrine Synephrine |
Modafinil
Modafinil (Modalert, Provigil) is a memory-improving and mood-brightening psychostimulant. It is thought to work by affecting certain chemicals in the brain that control the sleep/wake cycle and is proven to enhance wakefulness, attention capacity and vigilance.
Increasing numbers of students use modafinil. The benefits of modafinil use as one of the "study drugs" or neuroenhancers are substantial and proven. It's consumption at several leading American and British universities is quite common among students seeking a competitive edge in exams, where drug-testing is not yet routine.
There are a number of significant differences between Modafinil and traditional study drugs such as Ritalin and Adderall. Subjectively, Modafinil feels a lot smoother and cleaner. It is also much less likely to cause feelings of anxiety, jitteriness or excessive locomotor activity.
The instance of hypersomnolent 'rebound effect' is also much lower.
Modafinil is often used to help people stay awake during work hours for people with work schedules that interfere with a normal sleep routine (shift work sleep disorder-SWSD). It is also used in the treatment of sleep disorders such as narcolepsy & sleep apnea.
The US military are interested in modafinil too. Modafinil was reportedly used by Allied combat soldiers in both Gulf Wars and Iraq. It is also currently used by Astronauts on the International Space Station.
Experimentally, Modafinil is used in the treatment of Alzheimer's disease; depression; attention-deficit disorder (ADHD); myotonic dystrophy; chronic fatigue; amnesia and jet-lag.
Dosage
The recommended dose of Modafinil is 200 mg given once a day.
Doses up to 400 mg/day, given as a single dose, have been well tolerated, but there is no consistent evidence that a higher dose delivers additional benefit beyond that of the 200 mg dose. Modafinil is non-addictive and the elimination half-life is 12 - 15 hours.
Take modafinil by mouth with or without food, usually once daily in the morning or the afternoon. If you are using modafinil for shift work sleep disorder, take it 1 hour before you start your work shift .
Side Effects
The most commonly observed adverse events (less than 5%) associated with the use of Modafinil were headache, nausea, nervousness, rhinitis, diarrhea, back pain, anxiety, insomnia, dizziness, and dyspepsia.
Consult a doctor immediately if any of these rare but serious side effects occur: mental/mood changes (e.g., agitation, confusion, depression, abnormal thoughts, hallucinations).
Seek immediate medical attention if any of these rare but very serious side effects occur: chest pain, fast/pounding/irregular heartbeat, signs of infection (e.g., fever, persistent sore throat).
A very serious allergic reaction to this drug is rare. However, stop taking this medication and seek immediate medical attention if you notice any of the following symptoms of a serious allergic reaction: rash, itching/swelling (especially of face/tongue/throat), skin blisters/peeling, severe dizziness, trouble breathing.
Contraindications and warnings
It is important to consult with your physician before using Modafinil, particularly for those with:
- Hypersensitivity to the drug or other constituents of the tablets (wheat gluten),
- Previous cardiovascular problems, particularly while using other stimulants,
- Cardiac conditions, particularly: Left ventricular hypertrophy and Mitral valve prolapse.
Before using modafinil, tell your doctor or pharmacist of all prescription and nonprescription/herbal products you may use, especially of medications for high blood pressure. For example beta blockers such as: Atenolol or metoprolol, guanabenz, clonidine, methyldopa, prazosin, "blood thinners" (e.g. warfarin), street drugs (e.g. methamphetamine, MDMA-"ecstasy"), drugs that affect liver enzymes that remove modafinil from the body (e.g., azole antifungals such as itraconazole/ketoconazole, rifamycins such as rifabutin/rifampin, anti-seizure medications such as carbamazepine/phenobarbital).
Modafinil can speed up or slow down the removal of other drugs from your body by affecting certain liver enzymes. These affected drugs may include certain antidepressants (e.g. TCAs such as clomipramine or desipramine, SSRIs such as fluoxetine, fluvoxamine), cyclosporine, diazepam, phenytoin, propranolol, theophylline, triazolam.
Avoid taking MAO inhibitors (e.g., furazolidone, isocarboxazid, linezolid, moclobemide, phenelzine, procarbazine, selegiline, tranylcypromine) within 2 weeks before, during, and after treatment with modafinil. In some cases a serious (possibly fatal) drug interaction may occur.
Buy Modafinil from RXShop: | Buy Modafinil from EdandMore: |
 |  |
Adderall
Adderall is a brand-name pharmaceutical psychostimulant composed of mixed amphetamine salts, which is thought to work by increasing the amount of norepinephrine and dopamine in the brain. Adderall is widely reported to increase alertness, concentration and overall cognitive performance while decreasing user fatigue. It is available in two formulations: immediate release and extended release (XR).
Specifically, Adderall XR is composed of the following proportions of active ingredients:
- 1/4 dextroamphetamine saccharate
- 1/4 dextroamphetamine sulfate
- 1/4 (racemic dextro/levo-amphetamine) aspartate monohydrate
- 1/4 (racemic dextro/levo-amphetamine) sulfate
These four salts are metabolized at different rates and possess diverse half lives, therefore resulting in a less dramatic onset and termination of therapeutic action, as compared to single-salt amphetamine preparations.
The average elimination half-life in adults for dextroamphetamine and levoamphetamine is 10 hours and 13 hours respectively. Breakdown rates are affected by many factors including urinary and stomach pH, weight, gender, other medications being taken, and age. Alkalinity increases bioavailability and acidity causes the drugs to be excreted sooner. Manufacturers claim that the mixture of salts in Adderall XR makes its effects smoother (that is, makes softer highs and lows); however, there is little support for this claim.
Urinary and stomach pH levels can have the strongest effect on DL-amphetamine excretion and absorption. Co-administration of acidic substances (e.g. citric acid) causes an accelerated excretion of DL-amphetamine while co-administration of alkaline agents (e.g. antacids) causes a marked increase in both retention and absorption of amphetamines potentially resulting in dangerously high serum amphetamine levels.
Performance-enhancing use
Adderall is also reportedly widely used as a "study drug" at many American universities. Adderall is reported to help focus energy and concentration to a much higher level than normal. It enables the user to focus and stay awake. Stories of students writing papers continuously for an unusually long time, or "cramming" all night for an exam with no loss of energy or concentration are common. However, the user reportedly can suffer from drastic side effects the following day if Adderall was used to avoid a normal sleep pattern. "In extreme cases, the drug can cause paranoia, hallucinations and heart attacks." William Frankenberger, psychology professor at University of Wisconsin at Eau Claire, led at a study at the university in 2004 that reported 14% of the campus had abused some form of ADHD drugs, including Adderall.. College campuses known to be highly competitive or have a high rate of binge drinking had up to 25% of students who misused an ADHD medication within one year, a survey of students at 119 colleges across the country concluded.
Due to side effects including appetite suppression and weight loss, Adderall has also been used as an off-label drug for obesity.
Dosing and administration
Adderall is marketed as either an immediate-release tablet, Adderall, or an extended-release capsule, Adderall XR. Doses of immediate-release Adderall are available in 5, 7.5, 10, 12.5, 15, 20, and 30 mg. Adderall XR is available in 5, 10, 15, 20, 25, and 30 mg doses.
Adderall XR utilizes the Microtrol extended-release delivery system, incorporating two types of beads. The first dissolves immediately, releasing half of the medication, while the second type dissolves much more slowly releasing the remaining medication four hours later. Maximum plasma concentration is achieved in seven hours, compared to instant-release Adderall, which reaches maximum plasma concentration within three hours. As a result of its high bioavailability, Adderall XR's effectiveness is not altered by food absorption in the gastrointestinal tract. However, mean plasma concentration is prolonged by 2.5 hours (using a 900 calorie standard high-fat meal as the control). Medications that alter urinary pH will cause variations in amount and method of excretion and usage should be monitored when taken concurrently with Adderall.
Side effects
Adderall Prolonged Use
Tolerance, extreme psychological dependence, and severe social disability can occur when amphetamines are abused. The manufacturer warns against exceeding the prescribed dosage, injecting the drug, or insufflation of the drug. Prolonged high doses of amphetamines followed by an abrupt cessation can result in extreme fatigue and mental depression. Chronic abuse of amphetamines can result in the manifestation of amphetamine psychosis.
Stop using Adderall if you experience any of these serious side effects:
- fast, pounding, or uneven heartbeats;
- feeling light-headed, fainting;
- increased blood pressure (severe headache, blurred vision, trouble concentrating, chest pain, numbness, seizure); or
- tremor, restlessness, hallucinations, unusual behavior, or motor tics (muscle twitches).
Less serious side effects may include:
- headache or dizziness;
- sleep problems (insomnia);
- dry mouth or an unpleasant taste in your mouth;
- diarrhea, constipation;
- loss of appetite, weight loss; or
- loss of interest in sex, impotence, or difficulty having an orgasm.
Contraindications, interactions, and precautions
The following provides only general guidelines and is not comprehensive. Please refer to a more comprehensive list for further information regarding co-administration of amphetamine with other substances.
SSRIs (selective serotonin reuptake inhibitors, e.g., Fluoxetine, Citalopram, Paroxetine, etc.) While rare, the possibility for serotonin syndrome exists with this combination. Use only when it is directed.
NRIs (norepinephrine reuptake inhibitors, e.g., Atomoxetine, Strattera, etc.) NRI medications and amphetamine both enhance noradrenergic activity. Possible augmentation/potentiation of effects. Use only when directed.
SNRIs (selective serotonin-norepinephrine reuptake inhibitors).
Bupropion (Zyban, Wellbutrin IR)Both bupropion and amphetamine have noradrengic and dopaminergic activity. Possible augmentation/potentiation of effects. Bupropion has pro-convulsant properties that may be enhanced or cumulatively potentiated by amphetamine. Use only when directed.
MAOIs (monoamine oxidase inhibitors, e.g., Phenelzine, Nardil, Selegiline, Emsam, Iproniazid, Iprozid, etc.) Do not administer amphetamines for a minimum of two weeks after last use of MAOI type drugs. Possible hypertensive crises, dangerously elevated amphetamine levels. Preliminary trials of low dose amphetamine and MAOIs being administered together are in progress. However, this is to only be done under strict supervision of the prescribing parties.
Tricyclics and related compounds (tricyclic antidepressants, e.g., Imipramine, Tofranil, Janamine; as well as related compounds including Cyclobenzaprine). Possible potentiation of 5ht (serotonin), dopamine and norepinephrine related drug effects. The combination of tricyclic and amphetamine compounds / other direct acting sympathomimetics has been associated with increased sympathetic action. Adjustments to dose may be required. Concurrent use not generally recommended due to interaction between direct acting sympathomimetics such as amphetamines and tricyclics. Indirect acting sympathomimetics may have decreased efficacy when combined with tricyclics (tricyclic blockade may inhibit the action of some indirect acting sympathomimetics).
CYP2D6 (liver enzyme) inhibitors, e.g., most SSRIs such as escitalopram, fluoxetine, paroxetine, etc. Some anti-psychotics such as thioridazine, haloperidol, and, levomepromazine. The stimulant cocaine. Methadone, a opioid analgesic and anti-addictive. There are additional drugs that inhibit CYP2D6, it is important to find out if any medication or drug that is being taken is a CYP2D6 inhibitor. Taking a CYP2D6 inhibiting drug along with Adderall (amphetamines in general) will lead to a elevated level of Adderall in the system and the drugs will also remain longer in the body, this can lead to undesired or possibly serious side effects.
Buy Modafinil from RXShop: | Buy Modafinil from EdandMore: |
| | |
Ritalin
Methylphenidate (Ritalin) is the most commonly prescribed psychostimulant and is indicated in the treatment of attention-deficit hyperactivity disorder and narcolepsy, although off-label uses include treating lethargy, depression, neural insult and obesity. It is most commonly known as the brand name Ritalin which is an instant-release racemic mixture, although a variety of brand names, and formulations exist. Methylphenidate is a mild central nervous system stimulant thought to exert its effect by enhancing dopaminergic transmission in the brain.
Therapeutic uses
Ritalin is the most commonly prescribed psychostimulant and works by increasing the activity of the central nervous system. It produces such effects as increasing or maintaining alertness, combating fatigue, and improving attention.
Narcolepsy
Narcolepsy, a chronic sleep disorder characterized by overwhelming daytime drowsiness and sudden attacks of sleep, is treated primarily with stimulants. Ritalin is effective in increasing wakefulness, vigilance, and performance.
Adverse effects
The most common side effects of taking methylphenidate are nervousness and insomnia. Other reactions include hypersensitivity (including skin rash, urticaria, fever, arthralgia, exfoliative dermatitis, erythema multiforme with histopathological findings of necrotizing vasculitis, and thrombocytopenic purpura); anorexia; nausea; dizziness; palpitations; headache; dyskinesia; drowsiness; blood pressure and pulse changes, both up and down; tachycardia; angina; cardiac arrhythmia; abdominal pain; and weight loss during prolonged therapy. Very rare effects include reports of Tourette's syndrome, toxic psychosis, and neuroleptic malignant syndrome.
Important information about Ritalin
Use caution when driving, operating machinery, or performing other hazardous activities. Ritalin may cause dizziness, blurred vision, or restlessness, and it may hide the symptoms of extreme tiredness. If you experience these effects, avoid hazardous activities.
Ritalin is habit forming. You can become physically and psychologically dependent on this medication, and withdrawal effects may occur if you stop taking it suddenly after several weeks of continuous use. Talk to your doctor about stopping this medication gradually. Do not crush, chew, or open any "once-daily" Ritalin tablets or capsules. Swallow them whole.
Who should not take Ritalin?
You cannot take Ritalin if you:
- have heart disease or high blood pressure;
- have arteriosclerosis (hardening of the arteries);
- have glaucoma;
- have taken a monoamine oxidase inhibitor (MAOI) such as isocarboxazid (Marplan), tranylcypromine (Parnate), or phenelzine (Nardil) in the last 14 days; or
- have a history of drugs or alcohol abuse.
Before taking this medication, tell your doctor if you have:
- problems with your thyroid,
- an anxiety disorder,
- epilepsy or another seizure disorder, or
- diabetes.
You may not be able to take Ritalin, or you may require a lower dose or special monitoring during treatment if you have any of the conditions listed above.
It is not known whether Ritalin will harm an unborn baby. Do not take Ritalin without first talking to your doctor if you are pregnant. It is also not known whether Ritalin passes into breast milk. Do not take Ritalin without first talking to your doctor if you are breast-feeding a baby.
How should Ritalin be taken?
Take Ritalin exactly as directed by your doctor. If you do not understand these directions, ask your pharmacist, nurse, or doctor to explain them to you.
Take each dose with a full glass of water. Phendimetrazine is either taken once a day (sustained release formula) or two to three times daily (immediate-release formula) before meals on an empty stomach.
Do not take Ritalin in the evening because it may cause insomnia.
Do not crush, chew, or open any "once-daily" phendimetrazine tablets or capsules. Swallow them whole. Never take more of this medication than is prescribed for you. Too much Ritalin could be very dangerous to your health. Store Ritalin at room temperature away from moisture and heat.
What happens if a dose is missed?
Take the missed dose as soon as you remember. However, if it is almost time for your next dose or if it is already evening, skip the missed dose and take only your next regularly scheduled dose. A dose taken too late in the day will cause insomnia. Do not take a double dose of this medication.
What happens if someone overdoses on Ritalin?
Seek emergency medical attention.
Symptoms of a Ritalin overdose include restlessness, tremor, rapid breathing, confusion, hallucinations, panic, aggressiveness, nausea, vomiting, diarrhea, an irregular heartbeat, and seizures.
What should be avoided while taking Ritalin?
Use caution when driving, operating machinery, or performing other hazardous activities. Ritalin may cause dizziness, blurred vision, or restlessness, and it may hide the symptoms of extreme tiredness. If you experience these effects, avoid hazardous activities.
Do not take Ritalin late in the day. A dose taken too late in the day can cause insomnia.
Ritalin side effects
If you experience any of the following serious side effects, stop taking Ritalin and seek emergency medical attention:
- an allergic reaction (difficulty breathing; closing of your throat; swelling of your lips, tongue, or face; or hives);- an irregular heartbeat or very high blood pressure (severe headache, blurred vision); or
- hallucinations, abnormal behavior, or confusion.
Other, less serious side effects may be more likely to occur. Continue to take Ritalin and talk to your doctor if you experience:
- restlessness or tremor,- nervousness or anxiety,
- headache or dizziness,
- insomnia,
- dry mouth or an unpleasant taste in your mouth,
- diarrhea or constipation, or
- impotence or changes in your sex drive.
Ritalin is habit forming. You can become physically and psychologically dependent on this medication, and withdrawal effects may occur if you stop taking it suddenly after several weeks of continuous use. Talk to your doctor about stopping this medication gradually.
What other drugs will affect Ritalin?
You cannot take Ritalin if you have taken a monoamine oxidase inhibitor (MAOI) such as isocarboxazid (Marplan), tranylcypromine (Parnate), or phenelzine (Nardil) in the last 14 days. Changes in insulin and other diabetes drug therapies may be necessary during treatment with Ritalin.
Methylphenidate should not be prescribed concomitantly with tricyclic antidepressants, such as desipramine, or monoamine oxidase inhibitors, such as phenelzine or tranylcypromine, as methylphenidate may dangerously increase plasma concentrations, leading to potential toxic reactions (mainly, cardiovascular effects). Methylphenidate should not be prescribed to patients who suffer from severe arrhythmia, hypertension or liver damage. It shouldn't be prescribed to patients who demonstrate drug-seeking behaviour, pronounced agitation or nervousness.
Buy Modafinil from RXShop: | Buy Modafinil from EdandMore: |
| | |
Dexedrine
Dextroamphetamine (Dexedrine) is a psychostimulant which is known to produce increased wakefulness and focus in association with decreased fatigue and appetite. It is perhaps the archetypal psycho-stimulant. Drugs with similar psychoactive properties are often referred to or described as "amphetamine analogues", "amphetamine-like", or having "amphetaminergic" effects. Enantiomerically pure dextroamphetamine is more powerful than racemic amphetamine and has stimulant properties that are similar to those of methamphetamine, but is slightly less potent.
Uses
Clinical
Prescribed for weight loss, depression, fatigue, concentration problems and for nightshift workers and as a study aid.
Experimental
Though such use remains out of the mainstream, dextroamphetamine has been successfully applied in the treatment of certain categories of depression as well as other psychiatric syndromes. Such alternate uses include reduction of fatigue in cancer patients, antidepressant treatment for HIV patients with depression and debilitating fatigue, and early stage physiotherapy for severe stroke victims. If physical therapy patients take dextroamphetamine while they practice their movements for rehabilitation, they learn to move much faster than without dextroamphetamine, and in practice sessions with shorter lengths.
Military
The U.S. Air Force uses Dexedrine as one of its two "go pills," given to pilots on long missions to help them remain focused and alert. (Conversely, the Air Force also issues "no-go pills"; prescription sedatives used after the mission to calm down. The Tarnak Farm incident was linked by media reports to the use of this drug on long term fatigued pilots. A military tribunal did not accept this explanation, citing the lack of similar incidents. Newer stimulant medications with fewer side effects, like modafinil are being investigated and sometimes issued for this reason.
Illicit
Along with Adderall and Ritalin, non-prescription use of dextroamphetamine has been reported for the feeling of elation (euphoria) and for use as a study aid, social aid and party drug. According to the National Institute on Drug Abuse, a large percentage of American college students reported illicit stimulant use in 2004.
Famous users
Priscilla Presley used it after Elvis gave it to her to stay awake during class.
The English pop group Dexys Midnight Runners were named after Dexedrine, which was popularly used as a recreational drug among Northern Soul fans at the time.
Johnny Cash is known for having abused dextroamphetamine for the majority of his career. Cash frequently mentions this abuse in his 1997 autobiography.
Waylon Jennings is known to have used Dexedrine during his early career, before switching to cocaine. He describes its use and his addiction in depth in his 1996 autobiography.
In the Beatles Anthology documentary, Paul McCartney says that The Beatles used it during their early days to endure hours of playing at clubs in Hamburg, Germany.
Hugh Hefner has spoken openly about his usage.
Contraindications
Dextroamphetamine treatment along with MAO inhibitors is strongly contraindicated. Treatment should also be avoided in patients suffering from physical health conditions including cardiovascular diseases, hypertensive disease, hyperthyroidism, glaucoma and anorexia.
Treating patients with a substantial history of drug abuse is strongly inadvisable. However, it has been reported that people with undiagnosed adult ADD may actually abstain from further drug abuse, as they may have been self-medicating in order to control their undiagnosed ADD.
Caution should be taken when treating chronically depressed or bipolar patients for an irrelevant condition, as in depressed patients the initial psychological state of pride and optimism with an absence of depression may provoke abuse, while bipolar patients could go into a manic state.
Side Effects
Dexedrine use, either for recreational or medical use, can induce many different effects as shown below. In general any negative effects are increased with an increasing dosage amount. If used at standard medical dosages, there are relativly few serious associated adverse effects. (Unless dextroamphetamine is contraindicated with another drug one is taking.)
Physical effects
Physical effects of dextroamphetamine can include a reduced appetite, anorexia, hyperactivity, dilated pupils, flushing, restlessness, dry mouth, headache, tachycardia, bradycardia, tachypnea, hypertension, fever, diaphoresis, diarrhea, constipation, blurred vision, aphasia, dizziness, twitches, insomnia, numbness, palpitations, arrhythmias and tremors. In high doses or chronic use convulsions, dry or itchy skin, acne, pallor can occur. With high chronic dosages, a myocardial infarction (heart attack) can occur.
Psychological effects
Psychological effects of dextroamphetamine can include anxiety (by increased norepinephrine), euphoria (by increased dopamine), altered libido, increased awareness, alertness, concentration, energy, excitability, sociability, irritability, aggression, psychomotor agitation, self-confidence, feeling of power or superiority, repetitive behaviors, paranoia and typically in high doses and/or chronic use, amphetamine psychosis. A serene calming sensation (in association with bradycardia) can also be induced by dextroamphetamine.
Withdrawal effects
Withdrawal symptoms from Dexedrine primarily consist of mental fatigue, mental depression and an increased appetite. Symptoms may last for days with occasional abuse and weeks or months with chronic abuse or chronic medicinal use with severity dependant on the length of time and the size of doses taken. Withdrawal symptoms may also include anxiety, agitation, excessive sleep, vivid or lucid dreams (deep REM sleep), suicidal thoughts and psychosis.
Synephrine HCL
Synephrine HCL is the synthetic version of synephrine that is derived from Bitter Orange. Synephrine is a supplement proven to encourage fat loss and has gained significant popularity as an alternative to Ephedrine HCL, a similar substance.
Synephrine increases the metabolic rate without affecting heart rate or blood pressure. Synephrine is used to activate the adrenaline system causing the release of adrenaline and noradrenaline and supports the breakdown of fat.
How much should be taken?
The recommended daily amount of Synephrine is 60 mg devided into three 20 mg doses.
Interactions
Do not use Synephrine if pregnant or nursing. Do not exceed recommended dosage. Not recommended for people that have been treated for, or are diagnosed with high blood pressure, heart disease, thyroid disease, kidney disease, depression or other psychiatric conditions, renal disease, recurrent headaches, spasms, have asthma, or are taking asthma medication, or if you are using a Monoamine Oxidase Inhibitor (MAOI).
Potential side effects if used incorrectly:
Headache, sweating, sleeplessness
Less common side effects include:
Dizziness; nausea; nervousness; restlessness; stomach irritation.
Rare side effects include:
Severe allergic reactions (rash; hives; difficulty breathing; tightness in the chest; swelling of the mouth, face, lips, or tongue); difficulty urinating, heat stroke, heart attack, hypertension, stroke.
Buy Ephedrine & Synephrine
| Buy Ephedrine & Synephrine
|
 |  |
Ephedrine HCL
Ephedrine HCL is the synthetic equavilant to natural Ephedra found in plants such as Sida Cordifolia and is used as a stimulant, appetite suppressant, fat burner, concentration aid, decongestant, and to treat hypotension associated with anaesthesia.
Guide to taking Ephedrine
1. Ephedrine should only be taken by individuals who are healthy and do not have any serious health conditions. Before beginning to take this, always read the warnings on the label to acquaint yourself with the possible complications that could result. If you develop any symptoms then it is smart to either decrease your dosage or stop taking it altogether. It is important to note that the negative claims regarding Ephedrine have been greatly blown out of proportion.
2. If you are new to Ephedrine, you should start with the smallest dosage possible which for most individuals is 8 to12 mg. Start by taking it once a day or split it up into two portions.
3. The stimulant properties of Ephedrine are incredible but you must figure out how much your system can handle at first. A full dose of ephedrine is 24 mg and that is too high to start with. Starting with a low dose of Ephedrine allows your body time to gradually get used to it.
4. As time goes by you can increase the dosage but do not go overboard and think that if a little is good then a lot would be even better. It is wise to consume no more than 72 mg on a daily basis that are broken up into three equal servings.
5. Ephedrine can make a person feel restless. If this is the case, simple go for a quick walk or jog to work off the nervous energy. Alternatively, reduce the amount you are taking.
6. If you take it too late in the day it can affect your sleep patterns so in the beginning it is not recommended that you take it any time after 2pm.
7. Your body will become accustomed to Ephedrine rather swiftly so in order to make it as effective as possible for yourself, keep taking it for no more than 6 weeks at a time. Then take 2 to 4 weeks off and go back to it after that time. On a weekly basis, take it 5 days and then give your body a rest for two. It is worth noting that some manufacturers of Ephedrine advise their customers to take the product for as long as 12 weeks before breaking. For first timers this is most likely too long a period.
Possible side effects of Ephedrine:
Most common side effects (if used incorrectly) include:
Headache, sweating, sleeplessness
Less common side effects include:
Dizziness; nausea; nervousness; restlessness; stomach irritation.
Rare side effects include:
Severe allergic reactions (rash; hives; difficulty breathing; tightness in the chest; swelling of the mouth, face, lips, or tongue); difficulty urinating, heat stroke, heart attack, hypertension, stroke.
Do NOT use Ephedrine if:
- you are taking furazolidone or have taken a monoamine oxidase (MAO) inhibitor (eg, phenelzine) in the last 14 days
- you have severe high blood pressure, severe heart blood vessel disease, a rapid heartbeat, or severe heart problems
- if you are pregnant, planning to become pregnant, or are breast-feeding
- if you have a history of heart problems, diabetes, glaucoma, an enlarged prostate or other prostate problems, adrenal gland problems, high blood pressure, seizures, stroke, blood vessel problems, an overactive thyroid, or severe asthma
Be cautious about taking Ephedrine if you are using any of the following medicines:
- Rauwolfia derivatives (eg, reserpine) because the effectiveness of Ephedrine may be decreased
- Beta-blockers (eg, propranolol), cocaine, furazolidone, indomethacin, methyldopa, MAO inhibitors (eg, phenelzine), oxytocic medicines (eg, oxytocin), rauwolfia derivatives (eg, reserpine), or tricyclic antidepressants (eg, amitriptyline) because the actions and side effects of Ephedrine may be increased
- Bromocriptine, catechol-O-methyltransferase (COMT) inhibitors (eg, entacapone), digoxin, or droxidopa because the actions and side effects of these medicines may be increased
- Guanadrel, guanethidine, mecamylamine, methyldopa, or reserpine because its effectiveness may be decreased by Ephedrine
вторник, 23 август 2011 г.
Кокаин и риталин - тайните "помощници" на работното място
Все по-големи са изискванията на фирмата към 40-годишен мениджър в Хамбург. Два месеца наред той пътува до Бразилия и обратно, за да води важни преговори. Срещу стреса и времевата разлика той започва да пие повече алкохол от обикновенно и да взима сънотворни. Срещу умората сутрин и вечер при преговорите, мениджърът взима стимулиращи медикаменти. Така описаната в един германски седмичник мениджърска съдба не е единичен случай, казва д-р Йенс Раймер, ръководител на Германското дружество за изследване и терапия на наркотичните зависимости: 
Кокаинът - дрогата на мениджърите
Омагьосан кръг
"Познати са ни случаи на хора, които упражняват съвсем нормално професията си и които посягат първоначално към по-леки медикаменти, за да се преборят с безсънието си. Или обратното - за да противодействат на медикаментите, повишаващи тонуса, много хора започват да пият успокоителни. Получава се един затворен кръг."
Към "тайните помощници" на претоварените сътрудници се числят амфетамините и кокаинът. Около 1,5 милиона германци консумират или са консумирали кокаин, разказва Йенс Раймер. През последните години се забелязва дори тенденция на леко покачване на консумацията в сравнение с останалите страни-членки на ЕС. Консумацията на амфетамини е стабилна.
Ползват се и стимулиращи медикаменти като Риталин и Биозак, познат в САЩ като Прозак. Риталинът е средство, което се предписва на деца с хиперактивност и дефицит на концентрация. При възрастните средството води до повишаване на концентрацията и работоспособността. Често се посяга и към антидепресанти като Прозак, чието мотивиращо действие при здрави хора обаче не е доказано клинично, казва психиатърът Раймер. Злоупотребата с медикаменти не остава без последици:
"По принцип има определена граница на физическата способност на даден организъм. Медикаментите могат да подобрят краткосрочно издръжливостта. В този случай обаче липсват фази на покой. Ако медикаментите се пият половин или една година, то това в крайна сметка предизвиква нервна криза. 
Увеличава се броят на хората, които са зависими от медикаменти, повишаващи тонуса
Ресурсите на организма се изчерпват
и тогава човек се нуждае от по-дълга възстановителна фаза", казва д-р Раймер. По неговите думи, в Германия напоследък се създават все повече места за терапия на наркотични и медикаментозни зависимости, за хора, които продължават да упражняват професията си. Терапиите са по-кратки, но и по-интензивни. Часовете за терапия са през почивните дни или след работно време. Увеличаването на подобни места за терапия може да се тълкува като свидетелство за увеличаването на броя на зависимите, казва Раймер. Статистики за зависимост от наркотици и медикаменти на работното място все още не съществуват. Раймер и колегите му обаче наблюдават следната тенденция:
"За да удовлетворят нарастващите изисквания на обществото, някои посягат към лекарства, предназначени за хора с тежки психически заболявания. Пионер в това отношение е Америка, където антидепресантът "Прозак" намира голямо разпространение. В Германия тази тенденция все още не е обезпокояваща, но подобно развитие - разбира се не в такива измерения като в Америка - не е изключено и тук."
четвъртък, 18 август 2011 г.
Нивото на ацетилхолин с 40% по-ниско при аутистите
Това установиха в ново проучване учени от Япония.
Учени от японския институт Хамамацу изясниха, че при страдащите от аутизъм е отслабена нервната дейност в тази част от мозъка, която отговаря за разпознаването на чертите на събеседника. Било установено, че при тях нивото на ацетилхолин е понижено с 40%, предаде РИА Новости.
Изследвани са томографиите на мозъка на 20 пациенти между 18 и 33 години, страдащи от аутизъм. После те били сравнени с показателите на здрави хора.
Ацетилхолинът е невротрансмитер от първостепенна важност за паметта и концентрацията, който отговаря и за разпознаването на чертите на човешкото лице. Според изследователите именно това е причината за отличителния симптом на аутизма, когато болните избягват да срещат погледа на събеседника си и да поглеждат право в лицето на другите хора.
http://www.zdravennavigator.bg/article/nivoto-atzetilholin-nisko/11795
Абонамент за:
Публикации (Atom)